Програма

BLOODLINES

За репертоара:

BLOODLINES е амбициозен и забележителен проект, който отдава почит на големите майстори на танца от постмодернизма, оказали дълбоко въздействие върху художествения път на цяло поколение хореографи. Репертоарът, който компания Stephen Petronio ще представи на ONE DANCE WEEK 2016, включва две емблематичните спектакли, ЛЕДЕНА ПРИМАМКА и ТРОПИЧЕСКА ГОРА, дело на едни от най-бележитите фигури в историята на танца – Мърс Кънингам и Триша Браун – хореографи, създали оригинален движенчески език, базиран на изключителна физическа и концептуална прецизност, и отличаващи се с високи артистични постижения. Освен тях в репертоара е включена и авторски спектакъл на хореографа Стивън Петронио – В ДВИЖЕНИЕ.

Мърс Кънингам е американски танцьор и хореограф, който чертае пътя на американската танцова школа повече от 50 години. Кънингам е известен с честите си колаборации с артисти от други дисциплини – музика (Джон Кейдж, Дейвид Тюдор), визуални изкуства (Робърт Раушенберг и Брус Науман), чиито общи проекти оказват силно влияние върху авангардното изкуство много отвъд границите на танца. Кънингам основава своята компания Merce Cunningham Dance Company (MCDC) през 1953 г. и започва да оформя новото лице на американската танцова сцена.

ТРОПИЧЕСКА ГОРА (1968) е спектакъл, който може да се определи като металически, изпълнен с отблясъци и отражения, озвучен от електронната музика на Дейвид Тюдор – тракане на машини и стомана, докато механичните птички „писукат“, а хидроелектрическият водопад ритмично „тече“. Проектът не би бил толкова въздействащ без участието на Анди Уорхол, който според критиците разработва своята най-добра идея след Campbell’s Soup Cans, а именно въздушни сребърни възглавници, напомнящи на летящи искрящи равиоли. Просто и очарователно! Измежду оригиналните декори и авторската музика, танцьорите, облечени в дрехи за тренировка, се срещат, общуват и разделят на сцената. Движенията им нямат общо със силно визуалната и сюрреалистична среда, в която се намират, която по-скоро е просто рамка, отколкото допълнителен сюжетен елемент. Хореографията на Кънингам е сериозна и внимателна, но и изпълнена с типичните за него хумор, съчувствие и болка, които могат да бъдат открити във всяка една от пиесите му. Несъмнено творчеството му е поезия, която трябва да бъде препрочетена.

Триша Браун е хореограф и изпълнител, част от постмодерното американско движение и един от основателите на Джъдсън Данс Тиътър (1962). Работи с редица пионери в сферата на експерименталния танц, между които Ивон Райнер, Стив Паксон, Лусинда Чайлдс, Дейвид Гордон, Анна Халприн и мн.др.

Един от шедьоврите в кариерата на Браун е спектакълът ЛЕДЕНА ПРИМАМКА (1979), в който тя си партнира с легендата на поп-арта Робърт Раушенберг (сцена, костюми и визуален директор). ЛЕДЕНА ПРИМАМКА е една от големите феминистки творби от минималистичния период в Ню Йорк. Пиесата представя специфичен поглед към силната жена, която обаче не впечатлява със своята женственост. Спектакълът извървява пътя от обикновеното до възвишеното и създава усещане за цялост, която все не може да бъде достигната – движения, които се наслагват или проникват едно в друго, бързи преходи от горещо към студено, от буквално към абстрактно, от човешки движения към всепоглъщащи сурови и архитектурни форми. На сцената се създава емоционален и мистериозен портрет, който се мултиплицира многократно в пространството, изследвайки собствената си странност, увеличавайки и проучвайки собствената си красота с прецизността на хирургически разрез.

В ДВИЖЕНИЕ (2014) е спектакъл, който отбелязва 30-годишнината от създаването на компания Stephen Petronio. Творбата изследва екстремните физически състояния чрез постоянното преминаване от движение напред (надежда, нови планове, бъдеще) към движение назад (носталгия, болезнени реминисценции, минало) във времето и пространството и всичко това с прекрасното озвучаване от пионера в електронната хип-хоп музика – Клемс Казино. За светлинния дизайн се грижи Кен Табачник – дългогодишен член на компанията, а за костюмите – Нарцисо Родригес, един от водещите американски модни дизайнери в момента. Движението, според хореографа Стивън Петронио, е изключително действие, двигател на креативния процес. За него идеите винаги идват „в движение“ по време на физическа активност или просто от преминаването от едно положение в пространството в друго. „Тялото ми е тук и се променя, но съзнанието ми е напред в бъдещето и вижда вече готовите промени.“ Спектакълът започва от обикновените движения – най-лесните, най-простичките, които пораждат интерес и най-често трудност само за децата: ходете, тичане, скачане, спъване, падане. Те се превръщат в суров материал за танцьорите, които започват да ги имитират и в последствие достигат до деконструкцията им. В ДВИЖЕНИЕ е енергичен и изцяло танцов спектакъл, препратка към пиесите на Мърс Кънингам – наблюдава се речник, който най-често реферира към балета, но с по-силна употреба на гравитацията и торса на танцьорите. Същевременно е поставен и акцент върху промяната на състоянията от неподвижност към движение, от бавни протягания към скоростни сблъсъци.

За компанията:

Несъмнено хореографът Стивън Петронио е едно от големите имена на американския танц. В пиесите му се преплитат съвременна музика, визуални изкуства и моден дизайн. В последните 30 години създава и усъвършенства уникален артистичен език в сътрудничество с талантливи и провокативни мултидисциплинарни артисти, а творбите му създават неповторимо усещане за всички сетива.

Роден в Нюарк, Петронио завършва Импровизация и танцувални техники в Hampshire College в Амхърст, Масачузетс. В ранните си години е силно повлиян от хореографа Стив Пакстън и работи в легендарната компания Trisha Brown Dance Company (1979–1986), в която е първият мъж-танцьор.

Петронио основана компанията през 1984 г. в Ню Йорк. До днес репертоарът й наброява над  35 представления. Петронио поставя и за престижните международни компании, сред които: William Forsythe Ballett Frankfurt (1987), Deutsche Oper Berlin (1992), Lyon Opera Ballet (1994), Maggio Danza Florence (1996), Sydney Dance Company (2003), Norrdans (2006), Washington Ballet (2007), The Scottish Ballet (2007) и две творби за National Dance Company Wales (2010 и 2013).

По време на уникалната си кариера Петронио получава многобройни отличия и награди, между които: John Simon Guggenheim Fellowship, награди от Foundation for Contemporary Performance Arts, New York Foundation for the Arts, наградата за американски хореограф, приза “Bessie” на New York Dance and Performance, а през 2015 става носител и на приза на Doris Duke за изпълнителски изкуства (Doris Duke Performing Artist Award).

През годините Стивън Петронио работи и с множество талантливи и провокативни артисти извън сферата на съвременния танц, напр. с визуалния артист Janine Antoni, с композиторите Tom Laurie, Son Lux, Serj Tankian (вокал на System of a Down), Atticus Ross (Nine Inch Nails), Nick Cave, с фотографа Matthew Brandt, със светлинния дизайнер Ken Tabachnick, модните дизайнери Narciso Rodriguez, John Bartlett, Jillian Lewis, Benjamin Cho, Tony Cohen, Rachel Roy, Manolo и др.

В началото на тази година компания Stephen Petronio откри специална резидентска програма за хореографи, с което утвърждава своя иновативен подход и поставя основите на едно светло бъдеще в сферата на изпълнителските изкуства. Програмата е съсредоточена върху творческия процес, експериментите и изследванията, като осигурява пространство за репетиции на участниците и им дава пълна свобода да проучват в дълбочина различни идеи и да разработят нови такива, далеч от напрегнатото ежедневие в града.

Ледена примамка (1979)

Хореография: Триша Браун

Сцена, костюми и визуален директор: Роберт Раушенберг

Осветление: Беверли Емонс

Изпълнители: Диан Маден и Лиса Краус

Тропическа гора (1968)

Хореография: Мърс Кънингам

Музика: Дейвид Тюдор

Декор: Анди Уорхол

Осветление: Аарон Коп

Изпълнители: Андреа Уебер, Мег Харпър и Рашаун Мичел

В движение (2014)

Хореография: Стивън Петронио

Музика: Clams

Осветление: Кен Табачник

Костюми: Нарцисо Родригес

Фотография: © Yi-Chun Wu & Sarah Silver

Гостуването на компания Stephen Petronio се осъществява с подкрепата на Trust for Mutual Understanding, Фондация Mid Atlantic Arts посредством USArtists International, в партньорство с National Endowment for the Arts и Фондация Andrew W. Mellon, с допълнителната подкрепа на Rapid Response, проект на American Dance Abroad и Фондация Robert Rauschenberg .

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПРИЯТЕЛИ?

За спектакъла:

„В този проект исках да работя с готова музика и съществуващи песни, за да предизвикам чрез тях колективната ни памет.“ – разказва хореографът Ювал Пик за спектакъла – „Затова избрах да изследвам музикалния свят на групата Kraftwerk и да се фокусирам върху динамичните взаимоотношения между индивид и колектив.“

Ювал Пик избира музиката на Kraftwerk от периода между 1974 и 78 година, когато излизат албумите Autobahn, Radioactivität, Trans-Europa Express и Die Mensch-Maschine. Те се характеризират с аналогов звук, който напомня сърдечен ритъм, дишане, ходене – своеобразен музикален жест към естествените човешки движения. Хореографът интерпретира този момент от музикалното им творчество като част от европейското наследство от времето на романтизма, който предлага различна перспектива към човека и обкръжаващата го среда. Идеалът на романтизма от XIX век е заменен от стремежа за оцеляване в едно урбанизирано и механизирано общество. Пик изследва „черната кутия“ на Kraftwerk и в нея открива множество елементи, които запалват хореографското му въображение и се превръщат в незаменими моменти от заниманията му с тялото и движението.

Песента Trance–Europa Express има много допирни точки с музиката на Франц Шуберт, с която Пик се запознава докато чете стари дневници от времето на романтизма. В двете изключително различни музикални вселени хореографът открива общата тема за „пътуването”, която му позволява да създава плавни преходи от една епоха в друга.

Kraftwerk вдъхновяват Пик с динамичната си природа, която той наблюдава през призмата на хореографията – като старателен изследовател той желае да достигне сърцевината на всяка песен, да пресъздаде ритъма ѝ и да я въплъти в танцов репертоар. Хореографът използва движенията като „човешки механизъм”, представен на сцената в ритуална форма. Създава се материал, органична форма, която на принципа на извиване и усукване, генерира развитието на историята, като се захранва от разнообразните музикални ритми.

Хореографът работи с пространствените траектории на традиционните европейски танци като менуета, чиято принципна мотивация е приближаването, а след това отдалечаването от партньора. Ювал Пик основно се занимава с еластичността на пространството, което се създава между танцьорите. Всички тези различни материали се събират, за да се създаде нов групов танц, хибридна форма, която ще породи нови пространства.

„Със спектакъла „Електрически приятели?” директорът на Centre Chorégraphique de Rillieux-la-Pape се докосва до съвършено нови измерения на танца, като създава мощен, зареждащ спектакъл, посветен на еластичността на пространството и тялото.”

Sophie Lesort – Danser Canal Historique

„Мисията изпълнена: Музиката на Kraftwerk добива плътност благодарение на тези експерти на електрическите мускули. Сърцата ни бият с ритъма на техните. Браво.”

Florence Roux – 491

За компанията:

Ювал Пик    

Директор на Centre Chorégraphique de Rillieux-la-Pape от август 2011 г., Ювал Пик има дълга кариера като хореограф, танцьор и преподавател. Първоначално той се обучава в танцовото училище Bat-Dor Dance School в Тел Авив, след което през 1991 г. се присъединява към световноизвестната танцова компания Batsheva. Четири години по-късно напуска, за да започне работа като гост-артист в проекти на хореографи като Теро Сааринен, Каролин Карлсън и Ръсел Малифант. През 1999 г. се включва в екипа на Opera Ballet в Лион, а през 2002 г. основава собствената си компания The Guests. Оттогава е натрупал сериозен репертоар от творби, които се отличават със сложна, детайлно изработена и многопластова движенческа лексика, винаги акомпанирана от специално поръчани музикални творби на големи композитори. В неговото творчество една от основните теми на изследване са отношенията между индивида и групата, между отделния човек и общността.

Създава хореографията на Popular Music (2005), Strand Behind (2006) за Agora Festival (IRCAM) и Националната консерватория за музика и танц (CNSMD) в Лион, /Paon/ (2008) за Младия балет на Женева и 17 drops. През 2010 г. поставя Score и The Him за Младежкия балет на Националната консерватория за музика и танц (CNSMD) в Париж и триото PlayBach по покана на Каролин Карлсън. През 2012 г. прави спектакъла No play hero с музиката на Дейвид Ланг и Folks за Биеналето на танца в Лион. Следват дуета loom (2014) с музиката на Nico Muhly и Ply, спектакъл за петима танцьори заедно с американския композитор Ashley Fure. През 2015 г. поставя Apnée (corps vocal) в сътрудничество с Spirito – les Choeurs et solistes de Lyon – Bernard Tétu.

Продължитеност: 60 мин

Хореография: Ювал Пик

Музика: Kraftwerk – News, Transistor, Ohm sweet ohm, Radioland, Numbers, Computer world.2,Trans Europa Express, Metal on metal, Abzug, Mitternacht, Франц Шуберт, Оливие Ренуф

Изпълнители: Джули Шарбоние, Мадока Кобаяши, Фернардо Карион Кабалеро, Джереми Мартинез, Ейдриън Мартинс, Александър Стандарт

Осветление: Никола Бодие

Костюми: Фредерик Денис

Сценография: Бенедикт Жолис

Звук: Оливие Ренуф

Продукция: CCNR / Direction Yuval Pick

Фотография: © Sébastien Erôme

Гостуването на Centre Chorégraphique National de Rillieux-la-Pape се случва с подкрепата на Френски институт, Посолство на Франция в България и “Сосиете Женерал Експресбанк”.

ДУШЕВНО ПРОБОЖДАНЕ & СРАМЕЖЛИВОСТ

За спектаклите:

ДУШЕВНО ПРОБОЖДАНЕ

Закачлив хаос между живите и мъртвите, изпълнен върху дървен ковчег

ДУШЕВНО ПРОБОЖДАНЕ черпи своето вдъхновение от традицията на погребалните ритуали в Корея и цялото суетене, объркване и противоречиви чувства, които се наблюдават при такива церемонии. Спектакълът засяга темата за хаоса между живите и мъртвите на границата на смъртта, като интерпретира всичко това чрез гротесково преувеличение, игривост и въображение.
Дори в неконтролируемия хаос на смъртта и непълнотата на съществуването, спектакълът прави трогателен и отчаян опит да даде силно позитивен поглед към смъртта.
Спектакълът ДУШЕВНО ПРОБОЖДАНЕ е селектиран и представен в рамките на програмата „История и памет: преосмислени традиции“, курирана от Корейската национална танцова компания. Спектакълът е носител на най-голямата награда на Корейската асоциация на танцовите критици и изследователи.

СРАМЕЖЛИВОСТ

Кой е той? Познавам ли го? Защо ме поздравява? Хората обикновено не ме забелязват, когато нося очила. Приятел ли ми е? Ще си сменя рамките на очилата с рогови. Преди тези очила ми помагаха да минавам незабелязан, но вече не се получава. Ох, слава Богу – тръгна си, веднага след като ме поздрави. Ако се беше опитал да ме попита – „Как си, какво правиш?” – влажните ми очи щяха да започнат да премигват от срам. Щях да се държа неловко. И освен непохватността, езикът ми щеше се шари като луд, а устата ми щеше да се напълни със слюнки. Сякаш всяка част от тялото ми се присмива над усилията ми да предотвратя този разговор. Човекът пред мен щеше да ме вземе за непрокопсаник. Да съм сред хора е все още доста болезнено за мен. Вместо да разширявам перспективите си, ще е по-добре да разширя стомаха си, като му угодя с китайска храна. Мамка му.

За компанията:

Гоблинът е чудовище от корейския фолклор, което се характеризира с вироглав и инатлив нрав. Освен това практикува магии, притежава необичайни умения и сила и обожава да твори пакости. Именно поради тези му качества, създателите на компанията го избират за свой символ и кръщават компанията Goblin Party.

В Goblin Party всички са мултифункционални – изпълняват роли както на танцьори, така и на хореографи. В компанията няма изявен лидер, а всеки проект си има водещ хореограф.

Още от самото си основаване, компанията е един от феномените на корейската танцова сцена. Активно създава танцови продукции и е част от програмата на множество фестивали и центрове за изпълнителски изкуства, между които: 92Y Harkness Dance Center (Ню Йорк), Tanzmesse (Дюселдорф), Spring Awakening festival (Холандия), Pays de Danses (Белгия), и мн.др.

ДУШЕВНО ПРОБОЖДАНЕ

Хореография и Изпълнители: Лим Джинхо, Джи Кьонг Мин, Ли Кьонг Ги, Ким Пьонг Со

Продължителност: 40 мин

СРАМЕЖЛИВОСТ

Хореография:  Джи Хо, Ли Кьонг Ги, Джи Кьонг Мин

Изпълнител: Лим Джи Кьонг Мин

Продължителност: 15 мин

Гостуването на Компания Goblin Party се случва в партньорство с Международния фестивал за хореография в Сеул.

КОЛЕКТИВНА ЗАГУБА НА ПАМЕТТА

За спектакъла:

КОЛЕКТИВНА ЗАГУБА НА ПАМЕТТА е изключително представление, впечатляващо както с естетическите си достойнства, така и с нивото на техническо изпълнение. Част от изследователския процес, през който преминават хореографите Ленка Отова, Йозеф Фручек и Линда Капетанеа, е завръщането към архетипни теми, образи и наративи за доброто и злото. За изграждането на цялостното въздействие на спектакъла особено значение имат оригиналната музика и светлинният дизайн.

Тримата хореографи – Ленка Отова, артистичен директор на DOT504, Йозеф Фручек и Линда Капетанеа от компания RootLessRoot Company се събират отново след няколко успешни общи проекта. Равнопоставеното съучастие по отношение на творческия процес и концептуалната основа на проектите на DOT504 е един от важните компоненти на това артистично сътрудничество. Проектът стартира с голям кастинг на участници, в който се събират близо 500 танцьори от цял свят. Концентрацията на танцьорски талант, от който проектът избира най-доброто, категорично се отразява на резултата – в проекта са поканени да се включват петима изключителни и отличителни със своята техника изпълнители.

Йозеф и Линда дълги години танцуват за световноизвестната белгийска компания Ultima Vez на Вим Вандекейбус, което обяснява склонността им към динамични хореографски серии, почти на ръба на опасността, в които физическата издръжливост и техническо умение са базови условия. Новият проект, който артистите описват като „изследване на провокацията”, включва петима изпълнители от различни части на света – Израел, Белгия, Франция, Швеция и Словакия. Какво ще донесе тази интернационална среща, в която се дискутират темите, свързани с насилието в съвременното общество?

„Заедно с петимата страхотни изпълнители ще се потопим в изследване на мощния социален феномен, а именно огромното удоволствие, което човешките същества получават от участието си в актове на насилие и убийства. Ще се занимаем с тази банална тема през оптиката на историята на изкуството и особено през критическата му рефлексия, видима в изящните изкуства и културния сектор като цяло. Представлението ще изследва провокацията, като не се докосва до очевидното, а по-скоро се занимава с неуловимите аспекти на еволюцията на човешкото поведение. Като част от тази еволюция ще се запитаме какви напрежения сме преживели и продължаваме да изпитваме в съвременния си живот, основно ориентиран към доставянето на егоистични моментни удоволствия”. – споделят Линда и Йозеф

За компанията:

Съвместната дейност на тримата хореографи – Ленка Отова, артистичен директор на DOT504, Йозеф Фручек и Линда Капетанеа от компания RootLessRoot Company започва с проекта Holdin’ Fast (2008г.), който получава престижната номинация за Total Theatre Award за най-добра млада компания на фриндж фестивала в Единбург, а една година по-късно спектакълът 100 Wounded Tears (2009г.) получава наградата The Herald Angels Award отново в Единбург. Новият проект на тримата артисти се реализира в ко-продукция с големия международен танцов фестивал Tanec Praha.

Чешката компания DOT504 Dance Company, работеща в областта на физическия театър и танц, се характеризира с високо ниво на техническа подготовка и изпълнение, креативност и силно персонално присъствие на артистите, които работят в проектите, инициирани от компанията. Заличаването на границите между театър и танц е една от основните линии на естетиката на компанията, заедно с акцента върху творческото съучастие на танцьорите на концептуално и интерпретативно ниво.

Йозеф Фручек

Йозеф е един от основателите на компания RootlessRoot. Той завършва Академията за Музика и театър в Братислава, където получава докторска степен. Между 2002 и 2005-a Фручек танцува за компанията на Вим Вандекейбус Ultima Vez, участва в спектаклите Blush (сценичната и филмовата версия), Sonic Boom и др. През 2005-2006 той работи върху собствени проекти в сътрудничество с Royal Flemish Theater, Брюксел. От 2012 г. Фручек е член на преподавателския състав на University Ludwik Solski State Drama School в Краков.

Линда Капетанеа

Линда Капетанеа завършва гръцкото държавно танцово училище в Атина, а по-късно заминава да учи в Ню Йорк в студиото на Мърс Кънингам, в Movement Research и Dance Space. През 2002 г. тя получава наградата на гръцкото министерство на културата за „най-добър изпълнител” за сезон 02/03. Между 2002 и 2005 г. работи с Ultima Vez и участва в спектаклите на Вим Вандекейбус Blush, Blush Movie, Sonic Boom, Puur, Here After Movie. От 2006 г. до 2012 г. Линда преподава в Атинското държавно училище за танц.

Компания RootlessRoot

През 2006 г. Йозеф Фручек и Линда Капетанеа основават компанията RootlessRoot, като инструмент за реализирането на собствените си артистични проекти, изследователска и преподавателска работа. Двамата развиват изследователската програма Fighting Μonkey – приложна методология за ползването на бойни изкуства при обучението на танцьори, актьори и практици на движението. Заедно провеждат уъркшопи в рамките на международни фестивали, както и в програмите на професионалните танцови училища. От 2006 г. до 2011 г. преподават в Athens State School for Dance.

Продължителност: 60 мин

Концепция и хореография: Йозеф Фручек и Линда Капетанеа [RootLessRoot Company]

Изпълнители: Найтън Жарден (Белгия), Йона Каакинен (Финландия), Кнут Викстрьом Прехт (Швеция), Дано Рачек (Словакия), Том Векслер (Израел)
Оригинална музика: Василис Манцукис (Гърция)

Сценография: Йозеф Фручек

Светлинен дизайн: Давид Прокопич

Костюмограф: Ленка Коварикова

Концепция костюми: Линда Капетанеа

Продукция: Клаудия Наслиова

Ко-продуцент: Tanec Praha

Резиденция: Duncan Centre Athens 

Фотография: © Petr Otta / © Marilena Stafylidou 2014

Гостуването на Компания DOT504 се случва с подкрепата на Чешки Център София и Министерство на културата на Чешката република.

ВСИЧКО ОТИВА ПО ДЯВОЛИТЕ, СКЪПА

За спектакъла:

В спектакъла ВСИЧКО ОТИВА ПО ДЯВОЛИТЕ, СКЪПА Фредерик Гравел представя живота на съвременния американец, който може да бъде открит на всяко едно място и във всяка една среда – от скучните предградия на големия град през прашните американски пътища до каубойските ферми. В екстравагантната компания на: Стефан Буше – мултиинструментален музикант, който създава истинска какофония на сцената, Дейв-Сейнт Пиер – „ужасното дете” на траш хореографията, и Никола Кантин – актьор, който черпи вдъхновение от клоунадата; Гравел очертава измеренията на американската „мъжественост“ с похватите на иронията и гротеската. „Всичко отива по дяволите, скъпа” е смешна, бутафорна, на моменти тъжна, но и искрена до крайност история за съвременния американски живот, ценности и общество.

Самият Фредерик Гравел – музикант, сценограф или, както обича да казва, „лош танцьор, който се надява да стане интересен лош танцьор”, също е на сцената, за да се включи в „панаира”. Музиката се изпълнява на живо – „бичат” тежки акорди, осветлението е живописно, а основните артистични похвати са иронията и дистанцията. Четиримата „шоумени” разказват съвременната приказка за обърканите мъже. Те са най-обикновени, средностатистически северноамерикански мъже с обичайните атрибути на ежедневието си – сплъстени коси, мръсни тениски, бейзболни шапки, каубойски ботуши, бирени шкембета, потопени в маранята на алкохолни изпарения, разкъсвани от несигурности, колебания и комплекси, избухващи в ирационални агресии, объркани и безпомощни, залитащи наляво-надясно, клатушкащи се напред-назад в съмнително самочувствие и жалко перчене.

За хореографа:

Фредерик Гравел завършва Факултета по танц към Университета на Квебек в Монреал през 2009 г. със заглавие на дипломната си работа: „Ролята на танцовия изпълнител в демократичното общество“. Хореограф, танцьор, музикант и светлинен дизайнер – Гравел несъмнено е ключова фигура за монреалската танцова сцена през последните 10 години. Стилът му е бунтарски и в почти всички свои продукции (пре)обръща традиционната хореография с главата надолу, смесвайки различни и разностранни елементи както по отношение на музикалната среда, така и по отношение на танцовите движения.

Tout se pète la gueule chérie, Gravel Works, Usually Beauty Fails и последното му представление, Thus Spoke…, получават множество национални и международни позитивни отзиви и покани от най-големите танцови форуми. Гравел поставя спектаклите си в тясно сътрудничество с членовете на компания Grouped’ArtGravelArtGroup/GAG – един постоянно променящ се колектив от танцьори, които активно участват в световната съвременна изпълнителска сцена.

Продължителност: 75 мин

Концепция и режисура: Фредерик Гравел / Grouped’ArtGravelArtGroup

Танцьори и музиканти: Никола Кантин, Дани Дежардин, Томас Фюри, Фредерик Гравел

Оригинална музика: Стефан Буше

Осветление: Александър Пилон-Ги

Драматург: Катя Монтаняк

Директор репетиции: Ан Лебо

Артистични консултанти: Ивана Миличевич, Ан Лебо, Клод Поасон, Хюго Гравел

Изпълнителен продуцент: Daniel Léveillé danse

Копродукция: Festival TransAmériques в сътрудничество с Place des Arts; Rencontres chorégraphiques internationales de Seine-Saint-Denis, Accueil studio Steptext Dance Project, et la Place des Arts

Фотография: © Grouped’ArtGravelArtGroup

С подкрепата на: Conseil des arts et des lettres du Québec; Canada Arts Council

Фредерик Гравел получава подкрепата на танцова компания Daniel Léveillé (Монреал), като част от неговата програма за спонсориране на турнета.

ВТОРО ТЯЛО

За спектакъла:

360-градусова прожекция в реално време с покана за пътешествие към нова дефиниция на тялото

Абсолютна тъмнина – на сцената няма нищо друго. Изведнъж от нея изплува електронен звуков пейзаж от стъпки, дишане и едва доловими движения. Усеща се присъствието на човешко тяло. Появява се лице със затворени очи. Започва да се долавя телесна скулптура, която седи точно пред публиката. Оформилата се глава започва бавно да се движи, осъзнавайки собственото си присъствие. Част по част, крайник по крайник – тялото, застанало в средата на сцената сякаш започва да (пре)открива себе си и да осъзнава собствената си структура и природа.

360-градусова прожекция на изкуствено тяло нахлува на сцената, създавайки усещане за движение, различно от движенията на първото тяло. Как истинското тяло привиква към това  ВТОРО ТЯЛО? Как възприема собствената си трансформация, предизвикана от изкуственото ВТОРО ТЯЛО? На публиката й предстои да открие нова дефиниция за телесността и физическите измерения на света.

„Концепцията за ВТОРО ТЯЛО е вдъхновена от шофирането на кола“. – разказва Сия Тия Хуа, артистичен директор на компанията. – „Когато върти кормилото, натиска спирачките или дава газ, човек не мисли съзнателно върху това действие. Преценява големината на колата, когато преминава през тесни улички и знае къде точно са четирите гуми, докато се движи. Управлението на кола се превръща в рефлекс, който не изисква активна мозъчна дейност. Напомня на начина, по който движим ръцете и краката си – естествено, без да има нужда да разсъждаваме върху това. Когато сме малки се учим как да използваме телата си – да стоим изправени, да се движим, да бягаме. Сборът от знания, концепции и упражнения ни позволява да ги използваме, без това да изисква съзнателна мисъл. Същото се случва и когато се учим да шофираме – след достатъчно практика действието се превръща в процес, който не изисква допълнителни размишления, а колата, т.е. предметът – в продължение на тялото ни.

ВТОРО ТЯЛО е спектакъл, който започва и свършва с тялото – първичното, естественото и материалното, от една страна, и вторичното, илюзорното и дигиталното, от друга. Двете не престават да се движат и да си взаимодействат.  Дали по време на комуникацията между тези две тела изграждаме ново знание, с което да дефинираме собствените си тела чрез промяна в гледната ни точка? И как второто тяло замества определението и съществуването на първото тяло в цялостния процес?“. – разказва за проекта хореографът за спектакъла.

„Спектакълът създава поглъщаща физикално-дигитална среда, която прескача границите между реалното и виртуалното пространство” – Hyperallergic, Ню Йорк.

„Двама танцьори в битка за любовта, поставени в променяща се интерактивна визуална среда. Визуализациите се свързваха и реагираха перфектно с всички техни движения, правейки ги дори по-наситени и хипнотични” – Dots Magazine, Холандия.

За компанията:

Компания Anarchy Dance Theatre е основана през 2010 г. от архитекта и хореограф Сия Тия Хуа, чийто артистични търсения попадат в сферата на съвременния танцов театър.

В работата си Anarchy Dance Theatre се стреми да създаде уникален танцов речник и да действа като платформа, която позволява колаборации между артисти от всички сфери на съвременното изкуство.

Названието „anarchy” произлиза от серия танцови творби, които Хуа създава, за да дискутира структурата на властта в човешкото общество. След премиерата на движенчески-чувствената продукция СЕДМО ЧУВСТВО (2011), компанията започва интензивни турнета в цял свят – Великобритания, Холандия, Испания, Хонг-Конг, Южна Африка, Китай и Ню Йорк, като получава редица признания от професионалисти в сферата на изпълнителските, дигитални и визуални изкуства. Премиерата на СЕДМО ЧУВСТВО II през 2012-а се случва по време на Фестивала за дигитално изкуство в Тайпей, където се откроява като една от най-значителните творби за годината. Спектакълът е последван от втора танцово-дигитална творба – ВТОРО ТЯЛО, създадена отново в сътрудничество с Ultra Combos, която получи позитивна критика и изключителни ревюта.

Сия Тия Хуа – артистичният директор на Anarchy Dance Theatre, е базиран в Тайван. Независимият хореограф завършва Архитектура, а магистратурата му е Танцова хореография. Уникалното устройство и силни структурни характеристики на хореографските му творби са вдъхновени от опита му в архитектурата. Творбите му се фокусират върху усещането за тялото и неговата връзка с времето, пространството и обществото. Още с първите си творби от 2006 г. талантливият хореограф е забелязан от публиката и печели престижни награди за хореография.

През 2010 Хси е поканен от Frontier Danceland в Сингапур, където си сътрудничи с артистичния директор Low Mei Yoke. През 2012 г. започва работа като хореограф на Western Australian Academy  of  Performing Arts. Една от последните му творби, In  Freedom (2015), е възложена от National Theatre & Concert Hall Taiwan, а предишните му – СЕДМО ЧУВСТВО (2011) и СЕДМО ЧУВСТВО 2 (2012), са възложени от Министерство  на културата на Тайван.

Други негови хореографски творби са:  Anarchy’s  Dream (2009), Anarchy (2008), Gray Mass (2006) и Falling Kiss (2006).

Ultra Combos

Ultra Combos е интерактивен дизайн колектив за нови медии, основан през 2010 г. Името идва от комбинацията на легендарните три пророчески дарби в Древен Китай. От 2006 г. насам членове на екипа участват активно в артистични събития, между които Ars Electronica, Digital Art Festival в Тайпей, SIGGRAPH US, Kaohsiung International Container Arts Festival, International  Festival  of  Electronic  Art  404, FILE Electronic  Language International  Festival  в Бразилия, TSONAMI  Festival  of  Sound  в Аржентина, TodaysArt Festival в Холандия и WSD World Stage Design във Великобритания.

www.ultracombos.com

Яник Дауби

Базиран в Тайван от 2007 г., Яник изучава звуковите пейзажи на острова, като прави записи на открито, документални аудио филми и социални проекти. Композира електро-акустична музика (musique concrète) и прави музикални импровизации с намерени предмети, аналогови устройства и цифрови процесори. Дауби създава звукови среди и музика за съвременен танц, публично изкуство и филми. Включва се в инициативи, свързани с екология, местни традиции и култура.

www.kalerne.net/yannickdauby

We Do Group

Екипът на We Do Group включва таланти от различни сфери и дисциплини на съвременното изпълнителско изкуство, които използват изразните средства на светлината. We Do Group са част от различни проекти, между които такива в сектора на архитектурното осветление, публично изкуство и проекти за интериорно осветление. Екипът се стреми да използва опита си в професионалния дизайн на осветление в създаването на креативни начини на живот.

www.wedogroup.com.tw

Ривър Лин

Роден през 1984, Ривър Лин е независим куратор и артист, който работи в сферата на изпълнителските и визуални изкуства. Следвайки стратегията си да не поставя артистични граници, работата на Ривър включва пърформанси, създадени специално за специфично място, театър-танц и изграждане на инсталации. В интердисциплинарната си практика, Ривър се занимава с културните различия между поколенията, съвременното психологическо състояние и тялото на изпълнителя по време на ритуал.

www.riverperformance.com

Хоум Шау Тинг/ изпълнител

Хоум Шау Тинг умело намира своята интерпретация на концепциите на хореографите и изразява собствената си личност чрез честността и семплотата на движенията. Тя продължава да търси нови възможности за интерпретация в работата си без да губи собствената си преценка. Завършва Департамента по Танц в Националния университет по изкуства в Тайпей, работи като танцьор в Танцовия Форум (2005–2010) в Тайпей. Работила е с Lin Hwai-min (Директор на Cloud Gate Dance Theater), Rose Parkes,  Ming-Shen  KU  (Основател на  Ku & Dancers). Шау Тинг е също така част от проекта СЕДМО ЧУВСТВО.

Закупените билети за спектакъла ВТОРО ТЯЛО нямат номер на ред и място, тъй като всички места са разположени на самата сцена.

Продължителност: 45 мин (без почивка)

Продукция: Anarchy Dance Theatre

Концепция и хореография: Сия Тия Хуа

Разработка на софтуер, визуален и звуков дизайн: Ultra Combos

Звуков дизайн: Яник Дауби

Драматургия: Ривър Лин         

Светлинен дизайн: We Do Group, Чан Ти Янг

Компютърен техник: Линг Ю Хуей

Визуален артист: Чънг Уей Ан

Костюми: Йотек Янг

Сценичен мениджър:  Ченг Синг Тинг

Технически ръководител & оператор: Грейс Шан Тинг Тън

Изпълнител: Хоум Шау  Тинг

Тур мениджър: AxE Arts Management, Чанг Синг Ий

Поддръжка: QA Ring 

Ментор на проекта: Жюстин Боржуан

Консултант: Кевин Кънингам

Фотография: © Ching-Ju Cheng

С подкрепата на Министерството на културата на Тайван.

JINX 103

За спектакъла:

„От корените на ритуала се ражда танц за двама мъже. Лице в лице, без конфронтация, но с изследователски стремеж, те търсят възможностите за едновременно движение. Жестът на този ритуал е пропит и с капка хумор.“ – Zita Sándor

JINX 103 е танцов спектакъл, създаден специално за изпълнение в публични пространства. В него Йожеф Трефели и Габор Варга изследват ритъма на конкретното пространство и житейските ритуали, които се случват в него, и сътворяват енергично и завладяващо представление. Срещата на двама изпълнители с общ произход от Унгарската диаспора – единият роден в Австралия, а другият в СССР – ги поставя рамо до рамо и ги вдъхновява заедно да се ровят в миналото си. Танцът – артистична форма, която също споделят, макар и да я изучават в противоположни части на земното кълбо, се превръща в техен кръстопът и отправна точка.

Чрез общия си артистичен език, съставен от „вибриращи“ движения, където дори най-основния ритъм е изключително сложен за изпълнение – с пляскане и плесници, щракане на пръсти и забиване на пети, те създават удивително енергичен танц от мълниеносни бързи движения с усукване и вплитане на крака, високи ритници и зашеметяващи скокове.

Защо JINX 103?

На много езици, когато двама души случайно кажат едно и също нещо едновременно, съществува дума, която трябва да бъде изречена на секундата, за да се предотврати лошият късмет. В тези случаи французите казват “chips”, англичаните казват “jinx”, а унгарците – “103”.

За изпълнителите:

Йожеф Трефели е унгарец по произход, роден в Австралия. Завършва университета в Мелбърн с бакалавърска степен от департамента по Изкуства и танц. Преди да се присъедини към световноизвестната швейцарска компания Аlias (вече гостувала на SOFIA DANCE WEEK) през 1996г., за която работи в продължение на осем години, Трефели работи три години в Австралия.

В спектаклите си, показвани на 6 континента в повече от 40 държави, Трефели впечатлява с разнообразните стилове, които владее като танцьор, хореографското си въображение и иновативност. В широкия спектър от жанрове, в които Трефели работи, влизат съвременен танц, кабаре, театър, мюзикъл, театър, опера. Хореографът работи многократно и в проекти на огромни компании с повече от 50 човека на сцена, сред които Alias, Skree Wolf, Greffe, Drift, Utilité Publique, Philippe Saire, Da Motus и Company Korpüs Animüs.

През 2005 г. Йожеф Трефели основава собствена компания, като поставя спектакли за Асоциацията за съвременен танц (Association for Contemporary Dance – ADC) в Женева. Представленията му са гостували на едни от най-престижните сцени в Австралия, Централна Америка, Африка, Европа, Швейцария и др. Йожеф Трефели води многобройни класове и уъркшопи за професионални и непрофесионални танцьори и танцови компании от цял свят.

Гюла Шерепеш е танцьор, изпълнител и хореограф от сръбски произход. Бил е част от танцовите компании Central-Europa Dance Theater (Унгария) и En-Knap Group (Словения). Завършва Гимназията за фолклорни изкуства и Академията за съвременен танц в Будапеща. Гюла е работил с редица танцьори, режисьори и хореографи, между които David Zambrano, Anton Lachky, Milan Tomašik, Simone Sandroni и др. Работата му като хореограф включва интердисциплинарния sight-specific проект Revive the Castle, както и спектаклите New Age Gypsies и The bridge.

Концепция и хореография: Габор Варга и Йожеф Трефели

Изпълнители: Йожеф Трефели и Гюла Шерепеш

Музика: Фредерик Харабо

Фотография: © Gregory Batardon

JINX 103 е създаден благодарение на: DC Département de la Culture de la ville de Genève, IP Département de l’Instruction Publique de l’état de Genève, La Loterie Romande, Pro helvetia, Corodis, RESO Switzerland & Fête de la Danse, Genève, La Ville de Carouge.

Представянето на спектакъла JINX 103 е част от „Dance connected – създаване на капацитет за укрепване и разнообразяване на българската съвременна танцова сцена“ – проект на Фондация “Едно за култура и изкуства”, който се реализира с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд “Партньорство” (TF PF).

KOVA ¬ ГЕОГРАФСКИ ИНСТРУМЕНТИ

За спектакъла:

„Границите на моя език обозначават границите на моя свят.“ — Лудвиг Витгенщайн

Компания La Veronal се отличава с уникален език както на хореографско, така и на композиционно ниво. Спектаклите им са микс от различни дисциплини, които обогатяват, разширят и придават нови значения на танца. Маркос Морау започва да създава репертоара на компанията, воден от желанието да изследва природата на определени географски райони на планетата – един modus operandi, който хореографът използва само като претекст, за да изследва мистериозната територия, която крие географията на човешкото тяло и движения. В този начин на хореографска композиция през последните пет години Морау и неговият екип от изпълнители разработват движенчески код, наречен KOVA – наръчник и карта, състоящи се от набор от правила и координати, чрез които се ориентира хореографският език.

След очертаването на тази особена топография се появява необходимостта KOVA да бъде представен и валидиран като изследователски инструмент. Ето защо в тази нова пиеса, KOVA ¬ Географски инструменти, La Veronal се отказват от драматизирания и текстови характер, типичен за представленията им, за да се съсредоточат върху чистата динамика на движението, генерирано чрез KOVA, и да предложат по този начин портрет на композицията и физическата пластичност в реално време, оголвайки танца от слоевете на текста и изображението.

Напрежението, генерирано от KOVA, се задава от строгото регулиране на танцувалното действие, което непрекъснато причинява пречки и създава проблеми на тялото на изпълнителя, като последният, противно на конфликта, който го занимава в това постоянно желание да се справи с предизвикателствата, които той сам си е положил, е в състояние да предава опияняващото усещане за свобода и необятност от възможности. По този начин зрителят е поставен пред сложна и богата хореографска панорама, пред лабиринт от жестове, лишени от клишета и предварително зададени форми, разпознаваеми във фигуративната рамка.

ГЕОГРАФСКИТЕ ИНСТРУМЕНТИ отвеждат интерпретативния потенциал на танца на преден план и избират тялото на танцьорите като единствен образ, диалогизиращ със зрителя и танца като единствен възможен текст, потъвайки по този начин дълбоко в семиотичната територия на абстракцията в движение.

За компанията:

Маркос Морау, роден във Валенсия, формира хореографския си стил в Institut del Teatre de Barcelona, the Conservatorio Superior de Danza de Valencia, Choreographic Centre of Teatres de la Generalitat Valenciana и Movement Research в Ню Йорк. През последните няколко години работи по проекти за Nederlands Dans Theater II и компанията IT Dansa. Артистичните му способности са свързани не само с танца, а и с други сфери, между които фотографията и театър. Хореографът има и магистърска степен по Теория на театъра.

Морау преминава през школата на известни хореографи и компании, между които Tomás Aragay, Hilde Koch от William Forsythe’s, Kazuko Hirabayashi, Roberto Fratini, Laura Marini от Rui Horta, Avelina Argüelles, Moreno Bernardi и др.

През 2005 г. Маркос създава компания La Veronal, в която се включват изпълнители от различни дисциплини като танц, кино и театър. Артистичният колектив се обединява около постоянното изследване на нови начини за изразяване и търсене на културни препратки към различни области, между които кино, литература, музика и фотография, залагайки на силен наративен език и с намерение да формира глобални арт пространства.

La Veronal създават серия от произведения, в които всяка творба взима за начална точка различен град или държава, като прокарват аналогия между танц и география. Замисълът на пиесите е не да бъдат документални филми, които описват страните директно и буквално, а по-скоро да се използват елементите, които предлага името, за да доразвие самият сюжет. Тази образност помага на компанията да се отличи в сферата на съвременните изкуства и да заяви собствения си глас и почерк.

Маркос Морау е носител на множество награди от национални и международни конкурси за хореография, сред които конкурса в Мадрид, награда Fira de Tàrrega, награда MasDanza, отличие на Международния хореографски конкурс Maspalomas, награда на Международния конкурс в Копенхаген и специално признание от Международния танцов форум в Уеска. Морау е гост-хореограф в Cross Connection Ballet – компанията наследник на престижния Кралски театър на Дания.

Режисура и костюми: Маркос Морау

Изпълнители: Лая Дуран, Лорена Ногал, Марина Родригес, Мануел Родригес, Сау Чинг Уонг

Асистен хореограф: Лорена Ногал

Драматургия: Пабло Жизберт

Гостуването на Компания La Veronal се осъществява с подкрепата на Посолство на Кралство Испания в България, Институт Сервантес София и Национален институт за изпълнителски изкуства и музика Испания (INAEM).

НАГОРЕ

За спектакъла:

НАГОРЕ понася към енигматично състояние, което заразява и вдъхновява с мигновен ентусиазъм. В представлението шест невероятни изпълнители ползват динамичен движенчески речник, основан на повдигания и преплетен със сурова мъжка енергия, а резултатът е наистина впечатляващ. НАГОРЕ има интелигентен подход към височината и повдигането – като физическо усилие и като емоционално състояние. Чудата движенческа лексика е заредена с много жизнерадостност и метафорика.

Много добре хореографски изграден, спектакълът е истинско физическо предизвикателство за изпълнителите, които през буквалното физическо повдигане един на друг, се заиграват с идеята за духовното извисяване, която „подхвърлят” на публиката. Ползвайки средства като действие и противодействие, ритъм и риск, с акцент върху виртуозността и оригиналността, НАГОРЕ гарантира особено вдъхновяващо преживяване за публиката си.

Едно от големите естетически предизвикателства за спектакъла е до публиката да достигнат мъжката сила и техниката на изпълнителите, без това да попречи на усещането за лекота и грация на изпълнението. Оригиналният дизайн на повдиганията се противопоставя на баналността на тези много специфични движения, често употребявани както в класическия, така и в модерния танц. Спектакълът съзнателно се занимава с цялата натрупана биография на това движение, което има своето важно, дори основно място в историята на танца, като същевременно се опитва да го зареди с нова енергия и смисъл. Резултатът е оптимистична, позитивна и енергична творба, която разведрява и забавлява, повдига духа и настроението на публиката. Драматургичната структура и темите, които се прокрадват в творбата, събуждат у зрителя размисли за собствените му нагласи към света и хората наоколо. В идеалния случай публиката напуска залата, усмихвайки се нагоре към звездите.

За хореографите:

Йожеф Трефели е унгарец по произход, роден в Австралия. Завършва университета в Мелбърн с  бакалавърска степен от департамента по Изкуства и танц. Преди да се присъедини към световно-известната швейцарска компания Аlias (вече гостувала на SOFIA DANCE WEEK) през 1996 г., за която работи в продължение на осем години, Трефели работи три години в Австралия.

В спектаклите си, показвани на 6 континента в повече от 40 държави, Трефели впечатлява с разнообразните танцови стилове, които владее като изпълнител, и хореографското си въображение и иновативност. В широкия спектър от стилове и жанрове, в които Трефели работи, влизат съвременен танц, кабаре, театър, мюзикъл, театър, опера. Хореографът е работил многократно и в проекти на огромни компании с повече от 50 човека на сцена, сред които Alias, Skree Wolf, Greffe, Drift, Utilité Publique, Philippe Saire, Da Motus и Company Korpüs Animüs.

През 2005 г. хореографът основава собствена компания, като хореографира спектакли за Асоциацията за съвременен танц (Association for Contemporary Dance – ADC) в Женева. Представленията му са гостували на едни от най-престижните сцени в Австралия, Централна Америка, Африка, Европа, Швейцария и др. Йозеф Трефели води многобройни класове и уъркшопи за професионални и непрофесионални танцьори и танцови компании от цял свят.

Компания József Trefeli получава признанието на критиците и за една от последните си продукции – JINX 103, която също ще видим в Пловдив на 28 октомври.

Роденият в Кардиф, Уелс, Майк Уинтър има нетипичен житейски път като хореограф и танцьор. Започва университетската си кариера в сферата на международните финанси и информационните технологии, но след това печели стипендия от Даяна, Принцесата на Уелс, която по това време е президент на Английския национален балет (1989-1997г.) и това му позволява да развие скрития си талант.

Завършва Laban Trinity в Лондон с бакалавърска и магистърска степен „Танцов театър“. Започва да участва в международни проекти, а от 1997 г. се установява в Швейцария. Майк продължава да твори и да пътува като независим изпълнител, хореограф и преподавател в областта на танца, театъра, операта и цирковото изкуство, като работи както с танцови компании, така и върху солови проекти. Зад гърба има участия в над 50 нови творби с изпълнители като Wendy Houstoun, Omar Porras, Stuart Hopps, Philippe Saire, Nicole Seiler, Robert Bouvier, Guilherme Botelho, Kylie Walters, Vasco Wellenkamp, Carmen Werner, Ursula Meier, Rui Horta, Claude Brumachon, Yolande Snaith, Lea Anderson, Stephan Koplowitz.

Дълго време работи под псевдонима Mister Winter, който е свързан най-вече със световно известни артисти от ранга на Лойд Нюсън, покойната Пина Бауш, Марина Абрамович и Sean Kelly Gallery в Ню Йорк. През 2016 г. Mister Winter ще обяви премиерата на дългоочаквания си творба The Belief Series – една амбициозна танцово-театрална трилогия, която се осъществява в сътрудничество с Католическата Църква във Ватикана. В момента Mister Winter е на турне в Европа с израелската прима-балерина Талия Паз и Haunted by the Future – невероятното дуо, дело на покойния Найджъл Чарнок (DV8 Physical Theatre).

Закупените билети за спектакъла НАГОРЕ нямат номер на ред и място, тъй като всички места са разположени на самата сцена.

Продължителност: 60 мин

Концепция и хореография: Йожеф Трефели и Майк Уинтър 

Танцьори: Гюла Шерепеш, Лийф Фърнхабър, Давид Мико, Амари Риот, Карл Стааф, Майк Уинтър

Музика: Чарлз Мъгъл

Осветление: Лорън Джуно

Осветител: Виктор Хунцикер

Костюми: Тони Тикшера

Администрация: Компания József Trefeli, Laure Chapel Лор Чапъл, Paquis Production 

Разпространение: Лила Ередикс

Копродуцент и резиденция: Association pour la Danse Contemporaine – adc Geneva, Switzerland, Pôle Sud CDC Strasbourg, Théâtre du Marché aux Grains, Bouxwiller, France & SüdPol Luzern, Switzerland

Резиденция : Théâtre Sevelin 36 Lausanne, Швейцария

Фондове за финансиране: DC Département de la Culture of the City of Geneva, Loterie Romande, the Swiss Arts Council Pro Helvetia, Pour-cent culturel Migros, Ernst Göhner Stiftung, Fonds des Intermittents, SSA 2014 спонсорство за хореография, с подкрепата на Swiss Dance Collection – награда за видео документиране.

Проект в сътрудниество с: adc-Genève, Dampfzentrale Bern, Teatro Dimitri Verscio, eviDanse, Südpol Luzern, Théâtre du Passage Neuchâtel, Performa Festival Losone, Tanz in Winterthur, Rote Fabrik Zürich, Théâtre Sévelin 36 Lausanne / Reso-Réseau Danse Suisse.

С подкрепата на: Pro Helvetia, Ernst Göhner Stiftung.

Фотография: © Gregory Batardon

Представянето на спектакъла НАГОРЕ е част от  „Dance connected – създаване на капацитет за укрепване и разнообразяване на българската съвременна танцова сцена“ – проект на Фондация “Едно за култура и изкуства”, който се реализира с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд “Партньорство” (TF PF).