За спектакъла:
„В този проект исках да работя с готова музика и съществуващи песни, за да предизвикам чрез тях колективната ни памет.“ – разказва хореографът Ювал Пик за спектакъла – „Затова избрах да изследвам музикалния свят на групата Kraftwerk и да се фокусирам върху динамичните взаимоотношения между индивид и колектив.“
Ювал Пик избира музиката на Kraftwerk от периода между 1974 и 78 година, когато излизат албумите Autobahn, Radioactivität, Trans-Europa Express и Die Mensch-Maschine. Те се характеризират с аналогов звук, който напомня сърдечен ритъм, дишане, ходене – своеобразен музикален жест към естествените човешки движения. Хореографът интерпретира този момент от музикалното им творчество като част от европейското наследство от времето на романтизма, който предлага различна перспектива към човека и обкръжаващата го среда. Идеалът на романтизма от XIX век е заменен от стремежа за оцеляване в едно урбанизирано и механизирано общество. Пик изследва „черната кутия“ на Kraftwerk и в нея открива множество елементи, които запалват хореографското му въображение и се превръщат в незаменими моменти от заниманията му с тялото и движението.
Песента Trance–Europa Express има много допирни точки с музиката на Франц Шуберт, с която Пик се запознава докато чете стари дневници от времето на романтизма. В двете изключително различни музикални вселени хореографът открива общата тема за „пътуването”, която му позволява да създава плавни преходи от една епоха в друга.
Kraftwerk вдъхновяват Пик с динамичната си природа, която той наблюдава през призмата на хореографията – като старателен изследовател той желае да достигне сърцевината на всяка песен, да пресъздаде ритъма ѝ и да я въплъти в танцов репертоар. Хореографът използва движенията като „човешки механизъм”, представен на сцената в ритуална форма. Създава се материал, органична форма, която на принципа на извиване и усукване, генерира развитието на историята, като се захранва от разнообразните музикални ритми.
Хореографът работи с пространствените траектории на традиционните европейски танци като менуета, чиято принципна мотивация е приближаването, а след това отдалечаването от партньора. Ювал Пик основно се занимава с еластичността на пространството, което се създава между танцьорите. Всички тези различни материали се събират, за да се създаде нов групов танц, хибридна форма, която ще породи нови пространства.
„Със спектакъла „Електрически приятели?” директорът на Centre Chorégraphique de Rillieux-la-Pape се докосва до съвършено нови измерения на танца, като създава мощен, зареждащ спектакъл, посветен на еластичността на пространството и тялото.”
Sophie Lesort – Danser Canal Historique
„Мисията изпълнена: Музиката на Kraftwerk добива плътност благодарение на тези експерти на електрическите мускули. Сърцата ни бият с ритъма на техните. Браво.”
Florence Roux – 491
За компанията:
Ювал Пик
Директор на Centre Chorégraphique de Rillieux-la-Pape от август 2011 г., Ювал Пик има дълга кариера като хореограф, танцьор и преподавател. Първоначално той се обучава в танцовото училище Bat-Dor Dance School в Тел Авив, след което през 1991 г. се присъединява към световноизвестната танцова компания Batsheva. Четири години по-късно напуска, за да започне работа като гост-артист в проекти на хореографи като Теро Сааринен, Каролин Карлсън и Ръсел Малифант. През 1999 г. се включва в екипа на Opera Ballet в Лион, а през 2002 г. основава собствената си компания The Guests. Оттогава е натрупал сериозен репертоар от творби, които се отличават със сложна, детайлно изработена и многопластова движенческа лексика, винаги акомпанирана от специално поръчани музикални творби на големи композитори. В неговото творчество една от основните теми на изследване са отношенията между индивида и групата, между отделния човек и общността.
Създава хореографията на Popular Music (2005), Strand Behind (2006) за Agora Festival (IRCAM) и Националната консерватория за музика и танц (CNSMD) в Лион, /Paon/ (2008) за Младия балет на Женева и 17 drops. През 2010 г. поставя Score и The Him за Младежкия балет на Националната консерватория за музика и танц (CNSMD) в Париж и триото PlayBach по покана на Каролин Карлсън. През 2012 г. прави спектакъла No play hero с музиката на Дейвид Ланг и Folks за Биеналето на танца в Лион. Следват дуета loom (2014) с музиката на Nico Muhly и Ply, спектакъл за петима танцьори заедно с американския композитор Ashley Fure. През 2015 г. поставя Apnée (corps vocal) в сътрудничество с Spirito – les Choeurs et solistes de Lyon – Bernard Tétu.
Продължитеност: 60 мин
Хореография: Ювал Пик
Музика: Kraftwerk – News, Transistor, Ohm sweet ohm, Radioland, Numbers, Computer world.2,Trans Europa Express, Metal on metal, Abzug, Mitternacht, Франц Шуберт, Оливие Ренуф
Изпълнители: Джули Шарбоние, Мадока Кобаяши, Фернардо Карион Кабалеро, Джереми Мартинез, Ейдриън Мартинс, Александър Стандарт
Осветление: Никола Бодие
Костюми: Фредерик Денис
Сценография: Бенедикт Жолис
Звук: Оливие Ренуф
Продукция: CCNR / Direction Yuval Pick
Фотография: © Sébastien Erôme
Гостуването на Centre Chorégraphique National de Rillieux-la-Pape се случва с подкрепата на Френски институт, Посолство на Франция в България и “Сосиете Женерал Експресбанк”.
